Драконът с червените очи: упражнение


Гледай видеото, изпълни задачите


1. Диктовка

2. Глаголни форми


3. Прочети откъса, отговори на въпросите

Мълчеше, но след като заситеше глада си, обикновено започваше да подскача високо нагоре и да потропва доволно с опашка. Ако някое от прасенцата направеше опит да се добере до лакомствата, драконът изпадаше в ярост и се нахвърляше да го хапе. Наистина доста злобен малък дракон беше. Но ние го обичахме. Чешехме го по гърба и това му доставяше страшно удоволствие. Очите му ставаха още по-червени от щастие и той напълно притихваше, за да го чешем по-дълго. А веднъж падна в коритото с помията за свинята-майка. Забравила съм как точно цопна там, но затова пък винаги ще помня как плуваше в помията — толкова спокоен, уверен, радостен, че може да плува. Брат ми го измъкна оттам с една пръчка и го сложи на сламата да съхне. Той се отърси така, че помията опръска всичко наоколо, сетне тихичко се засмя сам на себе си и втренчи в нас червените си очи. Понякога пък по цели дни се мусеше, без да разберем причината. Тогава се правеше, че не чува, когато го викахме, завираше се в някое кьоше, дъвчеше слама и изобщо се държеше странно. Брат ми и аз тогава ужасно се сърдехме и се заклевахме вече да не му носим храна.






Астрид Линдгрен, „Драконът с червените очи“ (Draken med de röda ögonen), 1985 г., превод Вера Ганчева, драматизация: БНР (из Златния фонд – Астрид Линдгрен 20121117), изпълнение Цонка Митева.


Астрид Линдгрен (1907), авторка на известните в цял свят книги за деца „Пипи Дългото чорапче“ (1945–1952), „Малкият Нилс-Карлсон“ (1949), „Мио, мой Мио“ (1954), „Дребосъчето и Карлсон от покрива“ (1955), „Всички ние от Бюлербюн“ (1962) и др. Наричат я „Андерсен на нашето време“. 


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.