11.
Тримата се снишавате в момента, когато няколко огромни дракона прелитат с рев над кулата. Порив на вятъра едва не ви издухва от върха. Много други дракони кръжат объркани на половин миля разстояние. Ноктите им блестят на слънцето, огнени езици и пушек излизат от огромните им зяпнали уста. Един от тях връхлита върху кулата и се опитва да види кой носи жезъла на дракона. За миг погледът ти среща две ужасяващи очи.
— Надявам се да не изригват пламъци срещу нас — казва Виргана. — Иначе ще ни опекат живи.
— Докато драконовият жезъл е у нас, ние сме в безопасност — успокоява ви Заркон.
Ала нещата веднага се влошават, вратата към кулата започва да се тресе. Ушите ти звънват от ударите на ковашки чук по вратата.
— Боя се, че Мордана и Тарлан вече са се изплъзнали от нашата малка клопка — казва Заркон.
— Какво да правим — питаш ти.
— Бързо! — вика Заркон. — Подай ми драконовия жезъл!