13.
Увисваш на издатината, държиш се само с върха на пръстите, а краката ти се люлеят ненужни под теб. После, съвсем случайно, стъпалата ти напипват малка издадена скала, точно толкова широка, колкото да стъпиш върху нея и да си поемеш дъх. Поглеждаш нагоре. Заркон стои над теб, стъпил на твърдия край на издатината. Той се хили и върти едно дълго въже. Виждаш го как пуска единия край на въжето надолу. Въжето се плъзга по тялото ти като змия и го обхваща плътно. После магьосникът хвърля другия край на въжето на Гнали, който го хваща ловко и го увива около една голяма скала. Изкачваш се предпазливо нагоре и стъпваш върху ръба. После хвърляш края на въжето към Заркон и Виргана.
Стоите на края на водопада с поглед към планината, където от тъмен тунел изтича водата.
— Сега — казва бързо Заркон — да си представим точно къде се намираме. Тази скала сигурно влиза навътре в тунела. Трябва да видим колко навътре отива.
Преди някой да възрази на това предложение, Заркон „запалва“ края на своя жезъл и ви повежда към недрата на планината. Тръгвате бавно след него. Водата тече шумно само на няколко инча под краката ви.