15.
Освободен от заклинанието на Заркон, ти тръгваш нетърпеливо напред, като водиш другите право към планината. След няколко часа път вие четиримата стигате до входа на подземната кухина.
Това е ниска пещера с гладки, тъмни стени. Претърсвате внимателно пещерата. Вътре не намирате нищо. Никакви тунели не водят навътре.
— Мисля, че трябва да се върнем незабавно — казва Гнали.
— Почакай! — провиква се Заркон. — Усещам някаква кухина под тази част на стената. Отдръпнете се всички!
Очите на Заркон блясват в мътната светлина на пещерата. Светлинен лъч излита от тях и пада върху задната стена. Едно светло петънце на стената грейва в червено, после рязко нараства. Силно въздушно течение минава през пещерата и през новообразувания отвор.
Изведнъж Заркон се хваща за главата, надава рев и рухва на пода на пещерата. Лицето му е много бледо.
— Това е всичко, което мога да направя — казва той. — Изчерпах цялата си енергия. Тук подземните сили са прекалено могъщи и не искат никой да ги безпокои. Не съм сигурен, че ще използваме този вход към планината.