26.
— Добре, Заркон — казваш ти. — Ако знаеш друг път към планината, съгласен съм да опитам.
Ти, Виргана и Гнали излизате след Заркон от пещерата.
— Тук има пътека, която води покрай планината и ще ни заведе до мястото, където беше отнесен Гнали — казва той.
Слънцето вече се е издигнало в небето. Вървите един след друг по тясната пътека, която не се издига, а слиза постепенно надолу, докато стигате до ниски криви дървета в горния край на гората. Долавяш някакво бучене, което идва от място някъде пред вас. Бученето става вси по-силно. На върха на висок хълм излизате на малка поляна и поглеждате към склона на планината. Една река изтича от отсечена скала и се хвърля стотици стъпки надолу към езерото под него.
— Наистина ли мислиш, че този път е по-безопасен — питаш ти с поглед, вперен във водопада.
— Ще видим по-нататък — отвръща Заркон. — Оттук пътеката се издига над водопада. Можем да се спуснем до входа към недрата на планината. Аз нося под мантията си дълго въже.
— Има и тясна издатина на отвесната страна на скалата, която води до входа. Сигурен съм, че в това приключение ще се разбере кой път е най-добрият.