34.
— Предпочитам да продължа пътя към планината — казваш ти.
— Аз тръгвам с теб — произнася Виргана.
Гнали също потвърждава с кимване на глава.
— Благодаря, че ни докарахте толкова далеч — казваш на войниците, когато стъпваш на драконовия път.
Обръщаш се да им помахаш с ръка, когато те тръгват надолу по склона.
— Вече сме свободни — казваш ти.
— Така изглежда — съгласява се Виргана. — Но дори с картата — добавя тя, като изважда свитъка от ботуша си — не мога да кажа къде се намира тази пещера.
— Има ли пещера или няма, ние вече сме напипали нещо — казваш ти. — Виждаш ли кулата горе? Там може бие е входът към планината.
— Чини ми се, че там е върхът на планината — намесва се Гнали.
Ти не обръщаш внимание на забележката му и тръгваш към кулата.
Вече сте съвсем близо до нея, когато в небето на юг се появяват големи черни сенки. Те се приближават бързо.
— Тези сенки никак не ми харесват — казваш ти. — Хайде да тичаме към кулата. Сигурно има врата в основата ѝ.