35.
— Хайде да се опитаме да влезем в кулата — предлагаш ти. — Вратата към нея трябва да е тук някъде.
И тя наистина е на това място. Ала когато тримата тръгвате нагоре по стълбите, Виргана тръсва недоверчиво глава.
— Трябва да намерим начин да унищожим драконовия жезъл — казва Заркон.
— Не можем ли да го счупим или хвърлим от кулата — питаш ти.
— Няма да стане така — отвръща Заркон. — Той може да освободи драконите и да причини опустошаване по нов, неконтролиран начин.
Скоро стигате на върха на кулата. Затваряш вратата към площадката и я заключваш отвън.
— Нищо чудно Тарлан да насочва драконите си оттук — проговаря Заркон. — От кулата се виждат половин дузина кралства.
Драконовият жезъл започва да издава пронизителни сигнали. По дължината му има малки издатини. Те потъват, когато ги натиснеш, и се издигат, когато ги освободиш. Някъде към хоризонта редици от черни сенки се полюшват в небето.
— Не разбирам това — обръщаш се ти към Заркон. — Когато натисна горните издатини на жезъла, черните петна изчезват. Когато натисна долните издатини, черните точки се появяват отново.
— Тези черни точки сигурно са дракони, които се намират на огромно разстояние — казва Заркон. — Ти правиш нещо с тях. Това предвещава нещастие. Трябва да се свържа с орлите, преди да е станало твърде късно.