45.
Когато се събуждаш, биенето е спряло. Вратата отново се отваря с щракане. Тръсваш глава, за да дойдеш на себе си. Ако не се смята замайването, и тримата сте добре. Подготвяте се за сблъсъка с оня, който е вън от стаичката, ала когато надзъртате навън, там няма никой. Стаята, в която се намираше кабинетът, преди да влезете в него, сега е сменена от друга, по-широка стая. Тя е пълна със същите механизми като предишната, но тук те са много повече! В другия край на стаята от прозореца се вижда обширна равнина, а далече от вас се издига висока планина. Вратата до прозореца води навън. Тримата излизате от стаята. Дъхът ви спира от гледката, която се открива пред вас. В далечината се виждат странни здания и постройки.
— По някакъв магически начин, който не познавам — започва Заркон, — ние сме пътували във времето. Ако съдя по всичко наоколо, попаднали сме в бъдещето.
Докато той говори, чувате силен грохот в небето над главите ви.
— Ако сме пътували във времето — казваш ти, — драконите са тръгнали след нас. Вижте там горе!