68.
— Мисля, че няма никакъв смисъл да се изтощаваме — казваш ти, когато тръгвате по лъкатушната пътека.
Четиримата вървите леко и постоянно нагоре, докато гората започва да оредява. През редките дървета виждаш пред вас широка планинска поляна, която се издига нагоре към върха на планината високо над вас.
Вече сте стигнали средата на поляната, когато зад вас се чува шум. Обръщате се и виждате голям отряд конници, които се носят в галоп към вас.