83.
— Нека да минем през вратата — предлагаш ти.
Четиримата отваряте тежката драконова врата и надниквате в полумрачна зала. Тя е пълна с малки дракончета, които спят едно върху друго.
— Трябва да минем през нея — казва Заркон, — но бъдете много внимателни.
Един по един вие поемате пътя през залата, като стъпвате предпазливо на пръсти между опашките на животните. И когато минаваш последния дракон, той премигва и отваря очи. Веднага хващаш с ръце челюстите му, за да заглушиш неговия писък. Той скимти и в отчаянието си ти го вдигаш. След няколко минути дракончето се уморява, ала ти знаеш, че ако го пуснеш, то ще събуди останалите. Нямаш никакъв избор. Стиснал здраво в ръцете си дракончето, ти излизаш от люпилнята и минаваш в тунела, където те чакат другите.
— Ти ли искаше съкровище? — казва с усмивка Заркон. — Е, добре, вече имаш нещо повече.
Гнали и Виргана едва сдържат смеха си.
— Лесно ви е да се смеете — казваш ти с горчивина в гласа. — Нали няма да го носите?
Обръщаш се и поемаш пътя през тунела — най-безопасния път за излизане от планината.