Кой пусна граматиката от клетката?

Род, число, лице и падеж. Вид, време, наклонение и залог. Набедените страшилища на граматиката молят за малко любов.

Важно съобщение!

Тази нощ някой е отключил клетката на граматиката. По улиците бродят диви спрежения, кръвожадни падежи, опасни наклонения, рошави предлози и страховити причастия… Пазете се!

Аз май знам защо са избягали.

Непоносимо е всички да се страхуват от теб.

А животът на хората станал лесен. Почти песен.

Лошото е, че трудно мислели и никак не се разбирали:

– Стой! Яко Ру много хам-хум ябълки… Дам бум по тиквата ко не дал ябълки!

— Аре фрас ти зътворъ 4овката!

Затова започнали да въвеждат правила и понятия.

Род

Имената (съществително, прилагателно и числително) имат род: мъжки, женски или среден. Първоначално само одушевените предмети (хора и животни) имали род:

  • мъж и жена
  • вълк и вълчица
  • дядо и баба
  • лъв и лъвица
  • дете и коте

После този признак се пренесъл и върху неодушевени предмети:    

  • облак
  • буря
  • езеро
  • камък
  • вода
  • радост
  • тъга
  • острие
  • небе
  • кораб
  • сила
  • дом
  • къща

Съответствието между граматическия род и естествения пол важи за названия на хора и някои животни.

Число

Едно или много. Единствено и множествено. Понякога “многото” може да се преброи, друг пък е неопределено. Число имат имената (съществително, прилагателно, числително), местоименията и глаголите.

Например:

  • ягода и ягоди
  • един син, двама сина, много синове
  • дете и деца
  • свят, светове, два свята
  • слама (съвкупност от много сламчици)
  • срам
  • смут
  • трева (стрък трева)
  • въздух
  • обич (необятна)
  • тишина
  • щастие
  • ориз, грах, боб (едно зрънце ориз, грахово зърно, бобче)
  • аз бера и ние берем

Лице

Глаголът има лице. То показва кой извършва действието.

Например:

  • аз гледам (1-во лице)
  • котката дебне (3-то лице)
  • кучетата лаят (3-то лице мн. ч.)
  • ти береш череши (2-ро лице)
  • ние тичаме (1-во лице мн. ч.)

Вид

Глаголът има вид. Това означава, че глаголното действие се осмисля като цяло (с начало и край) или в ход на извършване. Почти всяко действие може да се изрази с глагол от свършен и от несвършен вид.

Например:

  • слънцето свети (глагол от несвършен вид)
  • нещо светна в небето (глагол от свършен вид)
  • понякога вдигам пара (несв.)
  • тя вдигна глава (св.)
  • аз ще ти кажа (свършен вид)
  • ето какво казвам аз (несвършен вид)

Време

Действието се случва във времето (в миналото, сега или в бъдеще). Глаголът показва кога се върши действието. В българския език има девет глаголни времена.

Основните са три:

  • Сегашно време

  • Бъдеще време

  • Минало свършено време

Наклонение

Изразява отношението на говорещия към глаголното действие. В езика ни има четири наклонения: изявително, повелително, условно и преизказно.

Примери:

  • Изявително наклонение

  • Повелително наклонение

  • Условно наклонение

  • Преизказно наклонение

Залог

Изразява отношението на глаголното лице към глаголното действие. Тоест дали то върши действието или го “понася”. В българския език има два залога: деятелен и страдателен. 

  • Деятелен залог

  • Страдателен залог

Падеж

Означава отношение между име (съществително, местоимение) и друга дума в изречението. Падежите са почти напълно отпаднали от езика ни. Срещаме ги при местоименията.

Лични местоимения
  • Именителен падеж

  • Винителен падеж

  • Дателен падеж

Е, това бяха страшните чудовища на граматиката. Както виждам, не сте се изплашили. Ура!