Възхвала на безумието

Защо чуждите думи са толкова примамливи? В какви слова обличаме разсъжденията си? Та нали смисълът на общуването е да достигнем до ума и сърцето на събеседника. Как се нарича езикът на политиците? Защо хората, на които сме поверили живота си като общност, ни говорят на някакъв странен език? Какво казват и какво не ни казват потоците тромави, вносни думи? Чии са гласовете на водещите и накъде ни водят? Заедно ще разплетем кълбото от думи и ще стигнем до същността. Тя е красива. Този откъс указва посоката.

VI. Подражаване на ораторите

Виждате, че и на мене ми се поиска да подражавам на съвременните наши оратори, които се смятат вече за богове, ако са двуезични като пиявиците, и смятат за най-хубаво нещо да вплитат в латинските си речи няколко гръцки думи като мозайка, дори когато са съвсем неуместни. Ако ли пък им липсват чуждоезични думи, те изравят четири или пет стари думи от плесенясалите книги, с които да заслепяват читателя и да се харесват повече на тия, които разбират, а които пък не разбират, толкова повече се удивляват, колкото по-малко разбират. Наистина за нашите глупаци е особено удоволствие да се учудват на всичко, което идва колкото се може по-отдалече. Ако ли има сред тях малко по-амбициозни, те се усмихват, ръкопляскат и по обичая на магарето си движат ушите, за да се покажат пред другите, че разбират всичко. Но за това достатъчно.

Еразъм Ротердамски
“Възхвала на Глупостта”, 1510 г.

Hans Holbein's witty marginal drawing of Folly (1515), in the first edition, a copy owned by Erasmus himself (Kupferstichkabinett, Basel)
Тази духовита рисунка на Глупостта е дело на Ханс Холбейн в полето на първото издание на книгата (1515 г.), собственост на самия Еразъм. (Kupferstichkabinett, Basel)

Преди близо петстотин години Еразъм издава книжка във възхвала на могъща, невъзпята богиня. Написва я за по-малко от седмица, докато гостува на своя приятел Томас Мор. Онзи с Утопията.

Съвременник на Шекспир и Сервантес, Еразъм е роден в Нидерландия. Баща му е католически свещеник. Самият той е ръкоположен за римокатолически свещеник.

Историята е разказана от името на очарователна дама – Глупостта. Нетърпелива и неподправена. Чужда на преструвки и лицемерие.

И всесилна – какво облекчение!

Подвластни са всички – адвокати, крале и артисти, свещеници, учени и войници, писатели и учители по граматика… всички, които се кълнат във важността и тежестта на делата си.