Звукове и букви в българския език

Правилното произношение, ясният говор и мелодиката са важни за овладяването на правописа, изразителността и богатството на родния ни език.

Статията продължава надолу

Звуковете се делят на гласни и съгласни. В българския език те се отбелязват с 30 главни и малки букви, които възпроизвеждат 45 звука.

Това богатство от звуци ни помага да овладяваме произношението на други езици.

Гласните звукове в нашия език са 6:

а, е, и, о, у, ъ

Съгласните звукове са 39, но ги отбелязваме с 20 букви:

б, в, г, д, ж, з, й, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш

Три букви – щ, ю, я – означават по два звука: шт, йу, йа.

Въпреки че в старобългарската кирилица буквата ь обозначавала кратка гласна, в съвременния език тя е беззвучна, като придава мекост на съгласна пред гласната о (миньор, монтьор, шофьор, гьол).

Гласната ъ съществува само в българския език, но липсва в другите славянски езици.

Звуковете дж и дз се отбелязват с по 2 букви:

  • Добруджа, джоб, джам,
  • Джебел, джибри, джинси,
  • джип, джоджен, джудже,
  • джудо, джунгла, джунджурия,
  • Караджа, караконджул,
  • дзен, дзифт, дзън и др.

В началото на думата буквите ю и я означават два звука (йу и йа),

юрист, юрта, ютия

явен, яма, ярост

но след съгласна те обозначават мекота:

блюдо, ключ

блясък, вятър, пясък

Някои изговорни правила

  • Буквата а в някои случаи се изговаря /ъ/, а буквата я като /йъ/. Това се случва в глаголни окончания и в членувани форми от м. р., когато ударението пада върху буквата.
  • В неударени позиции, звуковете изписвани с а и ъ, както и тези изписвани с у и о практически не се различават.
  • Звукове, които се пишат чрез съчетание от по две букви са дж и дз. Но когато д е последната буква от представка и следващата буква в думата е ж или з, тези комбинации се четат като два отделни звука (надживявам, надзор).