Наклонение на глагола

Наклонението показва отношението на говорещото лице към глаголното действие. В българския език има четири наклонения: изявително, повелително, преизказно и условно.

Изявително наклонение: говорещият е свидетел на действието, за което разказва. Това е основното наклонение в езика ни.
Попълнете глаголите в изявително наклонение.



Повелително наклонение: говорещият “повелява” (изявява воля, желание, молба или заповед) действието да бъде извършено. Стой!
Попълнете глаголите в повелително наклонение.



Условно наклонение: действието може да бъде извършено при определени условия. Образува се от условната форма на спомагателния глагол съм и минало свършено деятелно причастие на действения глагол.
Попълнете глаголите в условно наклонение.



Преизказно наклонение: говорещият разказва за действието по думите на някой друг. Имало едно време…

Попълнете глаголите в преизказно наклонение.


Обърнете внимание, че в преизказно наклонение не казваме имало е едно време (защото това е минало неопределено време в изявително наклонение), а имало едно време, той разбрал, тя изтичала


Току-що овладяхте навярно най-трудната особеност на глагола. Готови ли сте за нови предизвикателства? Преодолейте Деветте времена на глагола и Залог на глагола. А защо не си поиграете с Причастие и деепричастие? Наслука!