Когато порасна, ще стана… страшна приказка за лека нощ

Представете си.

Статията продължава надолу

7:30 сутринта. Влизате в офиса. От счетоводството ви стоварват спешна задача. Сметки и изчисления. Шефът говори за съкращения.

8.30. Друг кабинет, друга задача. Дисекция на творба, плод на безумна любов. Правилата са строги, форматът – железен. Въображението носи наказателни точки. Няма време.

9.30. Хуквате към следващия кабинет, за да разнищите историята на фирмата. По данни от непроверени източници.

Най-сетне 30-минутна почивка. Хапвате на крак, глътка чист въздух или не точно. После отново Великото преселение на народите.

11.00. Хлътвате в служебната лаборатория. Подлагат ви на кръстосан разпит за някакви опасни съединения. Колегите ви провеждат експеримент. Следва оценка за размера на бедствието.

12.00. Нов кабинет. Лекция на тема „Токът е страшна сила“. В оставащите 15 минути поправяте нечия изгоряла ютия.

И така, в рамките на половин работен ден сменихте петима наставници, шест кабинета и седем науки. Докато почивате трябва да решите пет-шест задачи, да прочетете 20 страници, да напишете доклад за Страшната сила на гравитацията и да запаметите 15 английски думи. Спорт, движение, тренировки? Оправяйте се!

Не, това не е ежедневието на някой таен агент.

Така минават дните на нашия и вашия осмокласник. От понеделник до петък. Залостен в система, която не отговаря на способностите и уменията, търсени в 21-и век. Под указанията на десетина началници, които сякаш не разговарят помежду си. Но са уверени, че тяхното задание е най-важното нещо на света. Не само в рамките на съответния час. А в живота.