Приключенци: упражнение за най-прекрасните второкласници

1. Препиши историята в тетрадката, като попълваш липсващите думи.

Дядо ми е най-…………………. рибар на всички времена. Веднъж дори беше уловил ……………..-килограмов ………………..! Нямах търпение да ме научи да ………………. лодката. Сложихме в нея кутия с …………….. и изкарахме дървената …………………… в средата на ………………….. река. Всичко вървеше ………………, докато не забелязах, че лодката се пълни с …………….. . Веднага грабнах едно ……………….. и започнах да изгребвам водата, докато дядо се опитваше да запуши дупката с ………………… . Лодката обаче потъваше като …………………….. . Извиках: „Напусни кораба!“ и …………………. през борда. Започнах с всички сили да плувам към брега. Тогава чух дядо да се смее и разбрах, че водата ми стига само до ……………… . Хвана ме ……………………. и ………………… обратно към лодката. Часове наред останахме на полупотъналата лодка да ловим риба. В края на деня бяхме хванали ……………….. рибки! После стигнахме пеш до брега и ………………. ………….. лодка след нас.

– Джил Фанслау за National Geographic Kids

---

2. Рими-близнаци

---

---

– Из „Шарено кълбо” (1976) от Иван Кръстев

3. „ВРАБЧОВА СГОВОРНА ДРУЖИНА“ от Никола Вапцаров

Прочети стихотворението, разкажи историята със свои думи.

Врана, лакома и стара,

пазела със бой и вик

падналия на пазара

от конете ечемик.

Малкият врабец Сивушко

я замолил простодушно:

– Чик-чирик, чик-чирик,

дай ми малко ечемик!

– Га-а, га-а, закога

теб ти трябва ечемик?

– Чик-чирик, засега!

– А не искаш ли ритник?

Домъчняло на Сивушко –

бил неопитен и млад.

Под една стреха се сгушил

и треперил той от глад.

След Сивушко друг дошел –

пак премръзнал, изгладнел –

и заплакал той: „Чи-ри-ли

във стомаха ми игли,

във стомаха ми от глад

сто игли сега бодат!“

А след него – трети, пети,

петдесети и стотици

гладни мършави врабчета

и врабици.

Сбрал се врабчовия свет

под стряхата на съвет.

И решили с всички сили,

попрестане ли снега,

да сразят врага.

А от облаците бели

те изпрели сто къдели,

та започне ли войната –

да са топличко обути,

та започне ли войната –

да си имат парашути.

И денят на свободата

най-подир дошел. Ятата

се издигнали високо

във небето синеоко.

Най-напред летели в строя

рошопери бомбардери,

а след тях на две-три мили –

сто ловджийски ескадрили.

Боят свърши със победа.

Би се храбрата дружина.

Който иска, нека гледа

как от враната остана

само пух и перушина.