Приказката на пещерите

Този вълшебен прастар разказ, който е нарисуван по пещерните стени от ръцете на отдавна изчезналите безименни художници, ни разказва за най-древното човешко изкуство…

Посочи синонимите на думата древен.
Изкуството на първобитните хора

Веднъж, през лятото на 1864 година, група търсачи решили да проучат основно пещерата Ла Мадлен в Южна Франция. Провървяло им. Заедно с множеството каменни ножове и секири, които намерили там, археолозите попаднали съвсем случайно на малко, добре запазено парченце животинска кост. Върху него била гравирана прекрасна фигурка на мамут.

Мамутите са изчезнал род бозайници от разред Хоботни. Притежавали са големи извити бивни и кътници за стриване на твърда растителна храна. Достигали до 5,5 метра височина и тегло до 10 – 12 тона.

— Гледай ти! — ахнали учените мъже. — Нима палеолитният ни прадядо, живял преди повече от тридесет хиляди години, е умеел да рисува така добре?

Посочи синонимите на глагола рисувам.

Веднага из пещерите по цял свят закипяла трескава работа, но не намирали нищо. И за голямо огорчение на археолозите, около петнадесет години по-късно, когато била открита първата „картинна галерия“ с пещерни изображения, славата за това се паднала не на тях, а на едно малко шестгодишно момиченце.

Посочи антонимите на прилагателното голямо.
Тази случка заслужава да се разкаже

И така — през лятото на 1879 г. запаленият испански археолог маркиз Марселино Де Саутуола решил да разгледа още веднъж пещерата Алтимира в Кантабрийските планини близо до град Сантадер.

Тъй като маркизът отдавна бил обещал на малката си дъщеря, че ще я вземе със себе си при някоя от археологическите си разходки, той ѝ предложил да дойде с него. Малката се съгласила на драго сърце. И когато бащата и дъщерята се озовали в мрака на голямата пещера със свещи в ръка, на детето се сторило, че под издатината на една скала, край която минавали, се образувала малка пещеричка.

Тя била толкова малка, че в нея трудно можел да се пъхне голям човек. Голям не, но малък? Момиченцето решило да опита, пуснало ръката на баща си и се мушнало под скалната издатина, осветявайки тавана ѝ.

Посочи какви са глаголите пъхам се и мушвам се?
Какъв ужас! Оттам срещу него се облещил страшен червен бик, готов да скочи отгоре му всеки миг. Детето едва не припаднало от страх и изпищяло…
Бикът от пещерата Алтимира.

Палитрата на праисторическия художник е била доста „богата“. Той разполагал с черен, червен, жълт и кафяв цвят. Когато няколко любопитни съвременни химици направили точен анализ на първобитните бои, оказало се, че те били минерални багрила, произведени от самата природа, когато подпочвената вода или дъждовете размивали някоя руда и образували железни окиси. Колкото до черния цвят, той бил въглен, а кафявият — глина или птичи тор. Предполага се, че пещерните художници са пазели боите си в „туби“ — кухи запушени от едната страна животински кости — и това им е позволявало да разполагат с багрила във всяко време на годината.

Откъсът е от книгата “Чудната история на изкуството” от Драган Тенев, издадена в далечната 1982 г.

Да се върнем още по-назад във времето?

26 thoughts on “Приказката на пещерите”

    1. Еха! Мисля, че имаме всички звезди! Това тест беше много интересно!

  1. Теста беше лесен, с много подсказки. Научих, че пещерните хора не само са рисували, но са ползвали и няколко цвята. В пещера Магурата край Белоградчик също има такива рисунки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.