Семейство Тъпашки
Господин Тъпашки искаше да си отмъсти заради стъкленото око в бирата, затова реши да пусне жаба в леглото на госпожа Тъпашка.
Той улови една голяма жаба от езерцето и тайно я донесе вкъщи в кутия.
Същата вечер, докато госпожа Тъпашка се приготвяше в банята да си ляга, господин Тъпашки пъхна жабата между чаршафите. После се мушна в леглото си и зачака да започне веселбата.
Госпожа Тъпашка се върна, пропълзя в постелите си и угаси лампата. Лежеше в тъмното и се чешеше по корема. Коремът я сърбеше. Старите вещици като нея обикновено ги сърби коремът.
Тогава изведнъж усети нещо студено и лигаво да се покатерва по крака й. Тя изпищя.
— Какво ти става? — попита господин Тъпашки.
— Помощ! — крещеше жена му, докато подскачаше и се мяташе. — В леглото ми има нещо!
— Обзалагам се, че е гигантският скилиуиглър, когото видях преди малко на пода — отвърна господин Тъпашки.
— Гигантският какво? — изписка госпожа Тъпашка.
— Опитах се да го убия, ама ми избяга — добави мъжът й. — Зъбите му са като бургии!
— Помощ! — продължаваше да крещи госпожа Тъпашка. — Спасете ме! Катери се по крака ми!
— Ще ти отхапе пръстите — обясни господин Тъпашки.
Госпожа Тъпашка припадна.
Господин Тъпашки се измъкна от леглото и донесе чаша студена вода. Изля я върху главата на госпожа Тъпашка, за да я свести. Жабата изпълзя изпод завивките, за да се приближи до водата. Тя заподскача насам-натам по възглавницата. Жабите обичат вода. Тази, по всичко изглежда, се забавляваше.
Тя тъкмо беше скочила върху лицето на старицата, когато госпожа Тъпашка се свести. Това не е особено приятно преживяване нощем в леглото. Госпожа Тъпашка запищя отново.
— Леле-мале, то наистина било гигантски скилиуиглър! — отбеляза господин Тъпашки. — Сега ще ти отхапе носа.
Госпожа Тъпашка скочи от леглото, изтърча надолу по стълбите и прекара нощта на дивана. Жабата продължи да спи на възглавницата й.
