Номер 4


Събитията в тази книга са реални.

Имената и местата са променени заради сигурността на жителите на Лориен Шест, които все още се укриват.

Приемете това като първо предупреждение.

Съществуват и други цивилизации.

Някои от тях се опитват да ви унищожат.


Това упражнение е специално за вас. Честен двубой: деца срещу грешки. Успех!


1. Извади на лист или файл всички глаголи, определи тяхното време и ги предай за проверка в рамките на часа
Под този откъс има примерно упражнение, което ще ти помогне да се ориентираш.

В началото бяхме деветима. Когато напуснахме, бяхме толкова малки, че вече почти нищо не помним.

Почти.

Казвали са ми, че земята се разтърсвала из основи, че небето било изпълнено със светлини и експлозии. Били сме в онзи двуседмичен период на годината, когато двете луни застават на срещуположните страни на хоризонта — време на празненства и веселие. Първоначално експлозиите били взети за фойерверки. Погрешно. Било топло, лек ветрец духал откъм водата. Винаги споменават за времето. Било топло. Имало лек ветрец. Така и не разбрах какво толкова важно има в това.



2. В този откъс има няколко глаголни времена. Кои са те?

Моят най-ясен спомен от този ден е от баба — как тя изглеждаше тогава. Беше тъжна и се суетеше напред-назад. В очите ѝ проблясваха сълзи. Дядо се извисяваше иззад рамото ѝ. Спомням си как очилата му събираха светлината от небето. Имаше прегръдки. Всеки от тях каза някакви думи. Не си спомням какви. Това измъчва съзнанието ми повече от всичко друго.


3. Кое е основното глаголно време в този откъс?

Отне ни година, за да стигнем дотук. Бях на пет, когато пристигнахме. Трябваше да се приобщим към тукашната култура и така да изчакаме до деня, в който Лориен щеше да бъде достатъчно възстановена, за да се върнем обратно на нея. Ние деветимата трябваше да се разпръснем и всеки да поеме по своя път. За колко време, никой нямаше представа. Все още не знаем. Никой от тях не знае къде съм аз, нито пък аз знам къде са те или как изглеждат сега. Така заклинанието, което ни направиха, когато напуснахме, продължава да ни предпазва — заклинание, което ни гарантира, че може да бъдем убити само по реда на номерата си, стига да стоим разделени. Ако се съберем, силата му изчезва.



4. Извади всички глаголи и определи (или налучкай) техните времена…

Когато някой от нас бъде издирен и убит, около десния глезен на тези, които са останали живи, се сключва по един кръгъл белег. А откакто ни направиха лориенското заклинание, на левия си глезен всички носим и по един друг малък белег, който отговаря на личния ни амулет. Кръглите белези също са част от заклинанието. Система, която ни предупреждава за положението ни спрямо останалите, така че да знаем кога ще тръгнат след нас. Първият белег се появи, когато бях на девет. Събуди ме от сън, докато прогаряше обръча си в кожата ми. Живеехме в Аризона, в малко погранично градче близо до Мексико. Събудих се с крясъци посред нощ от силната болка, агонизирах и в ужас наблюдавах как се отпечатва върху плътта ми. Това беше първият знак, че могадорианците най-накрая са ни открили на Земята, както и първият знак, че сме в опасност. Допреди да се появи белегът, вече почти бях убедил сам себе си, че спомените ми са грешни, че това, което Анри ми бе разказал, е невярно. Исках да бъда нормално хлапе, което живее нормален живот, но тогава разбрах без каквото и да било съмнение или спор, че не съм такъв. На другия ден се преместихме в Минесота.




7. Извади САМО сложните глаголни форми
Ще ги познаеш по това, че се състоят от повече от една дума/глагол

Залозите станаха по-високи сега. Бяха намерили номер три, където и да се намираше той или тя, и номер три беше мъртъв. Така че успокоих Тара, целунах я по бузата и ѝ казах, че ми е било приятно да се запознаем и че й пожелавам да изживее един прекрасен дълъг живот. Гмурнах се през борда и заплувах през цялото време под водата, ако не се брои едно вдишване някъде по средата на пътя, с цялата бързина, на която бях способен, докато не достигнах брега. Хукнах покрай магистралата зад редицата от дървета, като се движех със скоростта на която и да е от колите. Когато се прибрах вкъщи, Анри беше пред таблото от скенери и монитори, които използваше, за да проучва новините по света и да следи полицейската активност в района ни. Досети се, без да кажа и дума, но все пак повдигна мокрия ми крачол, за да види белезите.


Доста добре… Това е трейлърът на филма, но книгата е много, много по-хубава.

„Аз съм номер четири“ от Питакъс Лор (I am Number Four, 2010), превод Лилия Трендафилова, 2011 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.