Загадката на Лунния камък: тест

Снимка: Vinson Tan (楊 祖 武)
Прочети текста. Отговори на въпросите.

Според древно предание Жълтият диамант е украсявал челото на четириръкия индийски бог на Луната. Нарекли го „Лунния камък“ заради особения му цвят и поради легендата, че неговият блясък се е увеличавал при пълнолуние и намалявал заедно с намаляването на луната.

Лунният камък се охранявал от трима жреци, които трябвало да се сменяват ден и нощ до свършека на света. Според преданието, страшни нещастия щели да сполетят всеки смъртен, който би дръзнал да сложи ръка на свещения камък, както и всички негови потомци.

Но в началото на 18 век на престола се качил наследник на Великите Моголи. По негова заповед храмът бил опустошен, статуите — разбити на парчета, а Лунният камък — присвоен от един военачалник.

Безсилни да си върнат откраднатото съкровище, тримата пазители го следели предрешени. Диамантът минавал от ръцете на един в ръцете на друг незаконен владетел; и въпреки всички случайности и промени наследниците на тримата жреци продължавали да следват свещения камък.

Това продължило до последната година на 18 век. Диамантът минал във владение на султан Типу, който наредил да украсят с него дръжката на кинжала му и го пазел сред най-драгоценните съкровища на своята оръжейна сбирка.

Чудесна работа! Още едно упражнение със съкровища?

Откъсът е от книгата “Лунният камък” от Уилки Колинс, преведена на български език от Никола Милев. Книгата е написана в далечната 1868-а година!

12 thoughts on “Загадката на Лунния камък: тест”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.