Повествование, описание, разсъждение: упражнение по „Косачи“

Картината е на българския художник Сули Сеферов.

Прочети определенията, изпълни задачите.


1. Повествование

Повествованието предава събитие, което се случва в определен период от време. Действията са последователни и логически свързани помежду си. Разказът може да се води както от трето лице, така и от първо лице и се характеризира с такива елементи като завръзка (началото на събитието), развитие на действието и развръзка (резултатът от описаното събитие).

Речевата характеристика на повествованието се отличава с голям брой глаголи и верижно развитие на действието. Текстът отговаря на въпросите „Какво (се случи)? Къде и с кого (се случи)? Кога (стана това)?“
Разказът е изобразителен (акцентът е върху променящите се изображения, които „обрисуват“ или „показват“ събитието) и информативен (текстът не само разказва за събитието, но и го обяснява, включвайки интересни факти).


Пример за повествователен текст:

Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.

– „Косачи“, Елин Пелин

Примерният текст разказва историята в картини, като отговаря на следните въпроси:
  1. Какво се случи? – падна чудна лятна нощ;
  2. Къде се случи? – в Тракийското поле, обитавано от най-различни живи твари;
  3. Кога се случи? – през лятото, нощем.

2. Описание

Описанието е словесно изображение на предмет, явление, събитие. Описанието изброява и разкрива основните характеристики на избрания предмет. То рисува картина, която читателят лесно може да си представи.
Описанието може да бъде портретно, пейзажно; обектът на описанието може да бъде всичко – човек или неговото емоционално състояние, животно, растение, място (град, къща, поле) ил​​и време.

Речевата характеристика се отличава с множество съществителни имена, прилагателни имена и наречия, и минимум действие (глаголи). Описателният текст отговаря на въпросите „Какви са? Как изглеждат?“ (Кой предмет е описан? Как изглежда? Какви са неговите качества и свойства?).


Пример за описание:

…една жена стоеше още на пътя, млада, хубава. И как беше пременена! Синя джанфезена рокля, елече от ален атлаз, пъстра божигробска престилка, сребърни пафти. А на шията ѝ тежки нанизи, ред едри алтъни, ред рубета и махмудии.

– „Шибил“, Йордан Йовков

Горният пример отговаря на следните описателни въпроси:
  1. Какъв обект се описва? – жена;
  2. Каква е темата? – външността и облеклото на Рада.

3. Разсъждение

Разсъждението е развитието и утвърждаването на мисъл, обяснението на явлението (свойствата на обекта) и изразяването на собствено мнение.

Разсъждението отговаря на въпросите „Защо? Заради какво?“. То се състои от следните части: теза – мисъл, която трябва да се докаже; обосновка на тезата, подкрепяща аргументацията с примери и доказателства; обобщение – резултати и изводи.
Текстът на разсъжденията е насочен към убеждаване, обясняване и доказване. Разсъжденията се характеризират с активно използване на реторични въпроси и уводни думи: първо…, второ…, трето…, следователно; междувременно, защото, така.
Мотивите са следните: аргумент-доказателство (Защо е така, а не иначе? Какво следва от това?); разсъждение-обяснение (Какво е това? Откъде идва? Защо субектът е точно такъв?); разсъждение-размисъл (Как да постъпиш? Да бъдеш или да не бъдеш? Какво да направиш?).


Пример:

Това, че в примитивния ум на нашия палеолитен прадядо, където все още са витаели хиляди смътни и неизбистрени идеи за света и за заобикалящата го природа, е мъждукала и мисълта за вероятната магическа сила на животинското изображение. Без съмнение, човекът е вярвал, че ако докосне този образ той ще улови по-лесно и самото животно в следващия лов и калните следи от неговите ръце потвърждават подобна вяра. Но въпросът не свършва дотук. Съвсем очевидно е от видяното, че първобитният художник-магьосник и ловец — е използвал рисуваните от него фигури на животни не само за своите магически цели, но евентуално и като „тренировъчни мишени“, по които е хвърлял каменните си оръжия.

– „Чудната история на изкуството“, Драган Тенев


Примерният текст-разсъждение отговаря на следните въпроси:
  1. Защо праисторическият човек е рисувал ловни сцени и животни по стените на пещерите? – защото е вярвал, че изображенията имат магическа сила;
  2. Защо има следи от удари по рисунките? – защото ги е ползвал като тренировъчни мишени.





8. Какво ще кажеш за още едно предизвикателство? Чуй разказа и отбележи наум описанията, разсъжденията и повествованието.

Откъсите в упражненията са от разказа „Косачи“ от Елин Пелин. Видео: „На оня свят“ от Елин Пелин, илюстрации на Илия Бешков, прочит Апостол Карамитев, лиценз на аудио записа в полза на [Merlin] KVZ Digital (от името на BALKANTON AD).

3 thoughts on “Повествование, описание, разсъждение: упражнение по „Косачи“”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.