МОГА ДА ТЕ НАУЧА НА НЕЩО, КОЕТО НЕ ЩЕ ЗАБРАВИШ ТОКУ-ТЪЙ
Прочети откъса, отговори на въпросите
Те пътуваха от село на село и даваха уроци по много различни предмети. Не се смесваха с другите странници и бяха много тайнствени с опърпаните си роби и странните си квадратни капи. Използваха дълги думи като „гофрирана ламарина“. Водеха нелек живот, изхранвайки се само от уроци, давани на всекиго, който би пожелал да слуша. Ако никой не искаше да слуша, те оставаха на печен таралеж. Спяха под звездите, които учителите по математика можеха да броят, учителите по астрономия да измерват, а учителите по литература да именуват. Учителите по география се губеха в горите и падаха в трапове за мечки.
Да видим дали ще откриеш правописните грешки…
Гюграфийъ!
Гюграфийъ!
Гюграфийъ!
Само днес: сички усновни кунтиненти и укияни
ПРОМОЦИЙЪ сичко дето трябва дъ се знае зъ ледниците!
Приемъ едно пени или Сички Усновни Зелинчуци!
7. Колко и какви местоимения откриваш в това изречение?
Тифани беше чела достатъчно, за да знае, че на този конкретен учител, дори да беше факир по усновните кунтиненти, не би му навредила помощта на човека от съседната палатка:
Прочети откъса, като обръщаш внимание на глаголите в него.
Учителят посочи с пръст към малка палатка в края на редицата. Тя беше черна и доста похабена. Нямаше афиши и абсолютно никакви възклицателни знаци.
— На какво учи тя? — попита Тифани.
— Не мога да ти кажа — отвърна учителят. — Тя твърди, че било мислене, но не знам как можеш да учиш на това. Един морков, моля.
МОГА ДА ТЕ НАУЧА НА НЕЩО, КОЕТО НЕ ЩЕ ЗАБРАВИШ ТОКУ-ТЪЙ
Из „Дребнио волен народ“ от Тери Пратчет, преводач de Cyrvool
Беше ми елементарно!
Беше вълнуващо! За човек, който се е отдалечил от правописните правила и обича българския език 🙂
🙂