Глаголът е движещата сила в езика.
Какво прави ли?
Той създава. Събужда. Връхлита. Вилнее. Противопоставя. Руши. Омиротворява. И прекратява.
Глаголът сплита образите в танц или борба, изразявайки действие, процес или състояние. Например така:
Понятието глагол произлиза от старобългарската глаголъ, която означава „дума“ и „реч“, и глаголати, която означава „говоря“.
Глаголът се спряга, като се мени по лице, число и време.
Той има наклонение, вид и залог.
Основната му форма е първо лице, единствено число, сегашно време:
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
Никола Вапцаров, „Вяра“
Лице и число на глагола
Лицето на глагола се определя от това кой върши действието.
Ако това съм АЗ, глаголът е в първо лице, ако си ТИ – глаголът е във второ лице, ако е ТОЙ или ТЯ – в трето лице.
Числото е единствено (аз, ти, той) или множествено (ние, вие, те).
Вид
Глаголите изразяват действието като протичащо или завършено.
Играя, мечтая, обичам, смея се и тичам са глаголи от несвършен вид.
Изиграя, помечтая, заобичам, разсмея и затичам са глаголи от свършен вид.
Време
Основните времена са три: сегашно, минало и бъдеще.
Ако действаш сега, времето е сегашно.
Ако действаше вчера, миналата година или някога, времето е минало.
Ако ще действаш утре, вдругиден или в бъдеще, времето е бъдеще.
Залог
Залогът е граматична категория, характерна само за глагола, която изразява отношението на глаголното лице (подлога) към действието, изразявано чрез глагола. В българския език има деятелен залог и страдателен залог.
ОБОБЩЕНИЕ
Глаголът е изменяема част на речта, която означава действие, процес или състояние. Нещо, което се прави (от някого) или се случва (само̀). Глаголът се мени по лице, число и време. Има вид, наклонение и залог.
Той има наклонение, вид и залог.
Той има наклонение, вид и залог.