Пунктуация: система от правила за използване на препинателните знаци в текста.
Препинателните знаци са се появили доста по-късно от буквите. Техен създател е Аристофан Византийски (3 – 2 в. пр.н.е.). Пръв венецианският печатар Алдо Мануцио (15 в.) определя правилата за употребата им.
Из „Практическа граматика на съвременния български език“ от Весела Кръстева
Точката се пише в края на изречението, а също и когато дадена дума е съкратена. Въпросителен знак пишем в края на изречения, които изразяват въпрос. Удивителен знак поставяме в края на изречения, които изразяват силна емоция, възклицание или заповед. Многоточието е знак, който показва, че дадена мисъл е прекъсната или не е довършена.
Запетаята е по-коварна. Тя разделя някои части на изречението, разделя го смислово, означава паузи и отделя еднородните части на изречението.
Пряката реч означава дословно предаване на чужда реч от разказвача. Пише се с дълго тире и главна буква, а думите на автора се пишат с малка буква след тире.
И така, да се залавяме за работа!
Продължаваме, нали?
Цитатът предава думи, изказани от друг. Цитатите се ограждат в кавички.
3. Какво отбелязваме с точката?
5. Кога НЕ пишем точка?
Отлична работа! В това видео ще намериш обобщение на основните пунктуационни правила.
Какво ще кажеш за един тест? С откраднат диамант…
Откъсите са от романа Изгубеният свят / Lost World от сър Артър Конан Дойл (1912 г.), преведен на български език от Александър Шурбанов, 1978 г.
Чудесно
🙂