Приказка първа
Някога, много отдавна, в една далечна земя, живеели десетима добри приятели, които били неразделни. Тези десетима необикновени приятели били частите на речта!
Те се казвали Съществително име, Глагол, Прилагателно име, Числително име, Местоимение, Наречие, Предлог, Съюз, Частица и Междуметие. Те били героите в света на езика и знаели, че са много важни за хората.
Един ден Съществителното име се събудило в настроение за приключения и предложило на останалите деветима да отидат на излет. Всички се съгласили, приготвили се и тръгнали на път.
Докато си вървели, те се натъкнали на групичка объркани второкласници. Децата се подготвяли за контролна работа по български език, затова Съществителното име и неговите приятели решили да им помогнат.
Съществителното име, което било безспорният главатар, казало: „Деца, аз изразявам всичко, което съществува на този свят. Без мен няма реч.“
Глаголът пристъпил напред и рекъл: „Аз мога да ви помогна с действията. Аз оживявам речта!“
Прилагателното име не останало по-назад и казало: „Аз пък умея да описвам нещата. Ще се погрижа вашите съчинения да са пълни с цветни думи.“
Числителното име, което много приличало на числото 4, заявило: „Аз правя така, че четящият да знае колко точно са бонбоните в джоба ви, шестиците в дневника и децата в класа! Без мен няма точност и яснота.“
Наречието побързало да се включи в разговора: „Аз ще ви помогна да промените глаголите и ще направя речта ви по-интересна и вълнуваща.“
После Местоимението пристъпило напред и извикало: „Аз ще ви помогна да замените повтарящите се съществителни имена с местоимения. Така написаното ще бъде по-сбито и лесно за четене.“
Тук мъничкият Предлог пристъпил крачка напред и промълвил: „Аз ще ви помогна да разберете връзката между съществителните имена и другите думи в речта. Така повече никога няма да сбъркате реда на нещата!“
Съюзът добавил: „А пък аз ще ви помогна да свържете думите и словосъчетанията. Мога да направя вашите изречения дълги и интересни или кратки и точни.“
Частицата, каквато си била малка и скромна, се обадила тихичко: „Е, аз съм мъничка, но кажа ли НЕ, всеки разбира, че не бива да продължава. А кажа ли ПО и НАЙ, веднага става ясно кой пише по-красиво и кой е най-добър в смятането.“
Междуметието не устояло на изкушението да се намеси и извикало: „Хей! Аз ще ви помогна да изразите емоциите! Бам! Бум! Тряс! Тук съм, за да внеса малко забавление в писането ви!“
И така, частите на речта и децата се заловили за работа и съвсем скоро второкласниците били готови за най-успешната контролна работа за целия учебен срок. От благодарност децата решили да организират празненство в чест на частите на речта. Те направили плакати с изречения, в които главен герой била всяка една част на речта и дори приготвили торта във формата на гигантско изречение!
Частите на речта се трогнали много и разбрали, че са направили нещо добро за тези деца.
От този ден нататък, когато Частите на речта тръгвали на излет, те се стараели да помагат на всички малки и големи писатели в затруднение. Защото знаели, че заедно могат да помогнат на всеки да подобри езиковите си умения и да стане по-добър писател.
– Словум