Приказка втора, в която Частите на речта решават да направят празненство, объркват нещата, но накрая всичко завършва добре.
Помните ли онези десетима другари, които живеят във вълшебната земя Грамария и обичат да си играят с думи? Това са частите на речта, които обитават огромна стара библиотека, пълна с всякакви книги.
Един чуден пролетен ден частите на речта решиха да направят тържество. Всички се въодушевиха, но скоро стана ясно, че нямаха никакъв опит с празненствата. Трябваше им план!
Съществителното име, което беше всепризнатият главатар на Частите на речта, предложи да направят списък с всичко необходимо за празника.
– Ще ни трябва храна, напитки, украса и игри! — рече Съществителното име. – Искам Прилагателното име да ми помага.
– Наречието трябва да се върти около мен и да внимава! – разпореди се Глаголът.
– Предлогът нека да подреди масите и столовете – добави Съществителното име.
– Числителното име ще преброи гостите в списъка и ще се постарае да има достатъчно сандвичи и сладкиши, чаши и чинийки – продължи да командва Глаголът.
– Аз ще напиша поканите – предложи Местоимението.
– Междуметието ще отговаря за музиката! – възкликна Съюзът. – А пък ние с Частицата ще се заемем с украсата.
Всички се съгласиха и се заловиха за работа. Прилагателното име поиска да избере панделките и балоните, но Частицата и Съюзът се обидиха. Вместо да помага на Глагола, Наречието започна да прави сандвичи, но тъй като нямаше никакъв опит, препече филийките твърде много, направи лимонадата недостатъчно сладка, а тортата – ужасно ронлива. Числителното име не преброи точно гостите, а предложи средно число 33. Предлогът подреди чиниите под масите, сложи столовете върху масите и скри приборите сред книгите. Местоимението уж изпрати покани до всички приятели, но обърка имената и адресите. Частицата искаше да пусне весела музика, но се скара с Междуметието, скри се в един ъгъл и се разплака.
А в това време гостите започнаха да пристигат. Първи дойдоха второкласниците – онези с най-добрата контролна работа за целия срок. Малко след тях заприиждаха препинателните знаци.
И какво да видят?
Глаголът, целият почервенял от яд, се караше със Съществителното име кой е по-важен. Прилагателното име и Наречието се заяждаха кое има по-изискан вкус. Предлогът тичаше между лавиците с книги и търсеше приборите. Частицата пусна някакъв оглушителен марш, който стресна всички. Междуметието грабна една китара и започна да дрънка на нея. Местоимението затропа с крак, защото установи, че чашите са два пъти повече от гостите, но тортата няма да стигне и за половината. Числителното име го нарече „надут глупак“, защото бе забравило да покани най-близките му роднини, цифрите.
Във въздуха витаеше разочарование и предчувствие за провал.
Но в този момент Съществителното име се опомни и извика своите другари на тайно съвещание.
— Слушайте, глупаво е да се караме! – възкликна Съществителното име. – За речта всички сме важни и всяка от нас има своите силни страни. Ако обединим усилия, можем да превърнем това празненство в събитието на годината!
Десетимата верни приятели се спогледаха, засмяха се и се върнаха в залата. Наречието и Глаголът организираха всичко за миг. Прилагателното име и Съществителното име украсиха стените. Предлогът подреди масите и столовете.
Частицата влезе в ролята си на диджей и пусна страхотни песни, а Междуметието рапираше. Местоимението обърна внимание на всеки гост.
И празненството се превърна в истинска веселба. Гостите се смееха и танцуваха, хапваха и се гонеха, а Частите на речта разбраха, че са най-силни, когато работят заедно. И никога не забравиха урока на първото си пролетно празненство.
– Словум