9.
— Заркон! — викаш ти. — Мисля, че трябва да продължим пътя си оттук. Другият вход навярно е също толкова опасен.
Изчакваш малко, докато Заркон се пооправи и се надигне с помощта на Виргана.
— Добре, да опитаме — отвръща той. — Гнали, пропълзи вътре и виж дали ще можем да минем и ние.
След петнайсетина минути Гнали се връща.
— Тунелът е много тесен дори за мен — обяснява той. — Но след стотина стъпки той се разширява и се превръща в голяма пещера. Трябва ми светлина да се върна и да я огледам.
— Този път ще тръгнем всички — всички, които искат — казва Заркон и поглежда Виргана.
— Само след теб — отговаря тя. — Възрастта преди хубостта.
— Надявам се, че ще запазиш чувството си за хумор и след като това приключение свърши — мърмори Заркон.
— С тези думи той изчезва в дупката. Тримата поемате след него. На няколко пъти се удряш, но се отърваваш с леко одраскан лакът и натъртено коляно.
Заркон вдига жезъла си. Върхът му блясва в яркочервено, като разпален въглен. Щом очите ти свикват с мрака, червената светлина е напълно достатъчна, да различаваш предметите.
Намираш се в голяма пещера. От тавана висят сталактити, огромни форми, изваяни от водата, са пръснати като полуразтопени статуи по пода.
Изведнъж ято дребни летящи създания връхлита срещу вас.
— Прилепи-вампири! — надава вик Заркон. — Закрийте си здраво очите!