12.
— Мисля, че мога да открия пещерата — казва Боук. — Искам лично да видя какво има вътре.
— Да не си забравил кралската стража — пита Рейнолд.
— Тук има една тайна пътека, по нея можем да избегнем стражата. Колкото по-малко знаят за нашето влизане и излизане, толкова по-добре.
Рейнолд тръсва глава.
— Ще остана тук и ще изчакам, докато се върнеш. Не искам да си имам работа с дракони.
— Щом искаш, остани — съгласяваш се ти. — Аз и Боук тръгваме на разсъмване.
След няколкочасов сън ти и Боук тръгвате с пукването на зората. Вървите по тясна криволичеща улица към края на града, сетне по тясна пътека сред ниските хълмове в околността. С приближаването ви до Драконовата планина пътеката става все по-стръмна и по-стръмна. При преминаването ви през сенчеста поляна ти и Боук падате на земята, съборени от невидима и могъща сила.