2.
Същата вечер, докато вечеряш в малка странноприемница, случайно дочуваш разговора на двама души от съседната маса. Става дума за съкровище. Двамата разглеждат някаква карта. Ставаш внимателно от мястото си и се преместваш на празния стол на тяхната маса. Те са изненадани и те поглеждат подозрително.
— Две думи за това съкровище — казваш им с тих глас. — Сигурно ви трябва помощта на опитна ръка, за да го откриете.
Двамата съзаклятници са готови да се изпарят през вратата, но ти вдигаш ръка и те сядат на местата си.
— А сега да видим картата — казваш ти и им се хилиш.
— Картата ли? Каква карта — пита единият от тях. — Боук, виждал ли си някакви карти?
— Не — отвръща другият. Той е ниско, слабо момче на твоите години. — Не зная нищо за…
— Онази, която натика в ботуша си — прекъсваш го ти.
— Да не си царски шпионин — пита по-едрият от двамата и по лицето му се изписва ужас.
— За моя чест аз съм свободен странник, а не шпионин — казваш му ти.
— Щом като не си шпионин, тогава ще пратят и трима ни в солните мини. Царските агенти са навсякъде. По-добре да обсъдим този въпрос в моята стая. Не можем да тръгнем заедно нагоре — това ще изглежда като заговор — затова ще се качваме един по един. Аз ще тръгна пръв.
— Как да ви повярвам, че няма да се измъкнете през задната врата на странноприемницата, или пък че няма да ми видите сметката горе?
— Проклет да съм, ако го сторя. Много ми приличаш на човека, когото търсим — казва Боук.