30.
Дългата руса коса пада свободно до раменете ѝ.
— Аз съм момиче, името ми е Виргана — казва дребният тъничък младеж, когото познаваш като Боук.
— Моята царска дума! — провиква се кралят. — Не, солните мини не са подходящо място за момиче. Крехки създания са те, няма да изтраят и един час в рудниците.
— Не съм съгласна — казва Виргана. — Жените могат да правят всичко, което правят мъжете.
— Защо тогава, в името на небесата, не можеш да работиш в мините — пита кралят.
— Защото това не е правилно за нашето време — казва груб нисък глас, който идва от страничната врата.
— Моят магьосник Заркон! — възкликва кралят. — Радвам се да те видя тук. Какво да правя с всичко това?
— Ами, що се отнася до младата дама — започва Заркон, — какво ще кажеш да я сложим за известно време прислужница в замъка? Колкото до останалите двама, нека да избират между един кратък престой в мините или пропъждане завинаги от кралството.
Мините сигурно не са много далеч от пещерата със съкровището, мислиш си. Ако можеш да избягаш, тогава…
— Избирам изгонване от царството — казва приятелят на Виргана.