33.
— Няма по-лошо наказание от това да бъдеш изгонен от вашето прекрасно кралство — отговаряш ти на краля и хапеш езика си, за да не прихнеш от смях.
— Великолепно казано — съгласява се кралят. — Може би ще те изпратим в мините като наблюдател, за много кратък срок. Това е достатъчно да те вкара в правия път. А сега вървете си, преди да съм променил решението си.
Рано на другата сутрин те качват в каруца заедно с други затворници, осъдени на работа в мините. Теглена от коне, каруцата се движи мудно, тежките й дървени колела трополят по каменистия път. В обратната посока срещу вас идват каруци, натоварени с буци необработена сол. Най-подир, малко преди заник слънце, стигате до мините.
Сол се копае денонощно, нощем при светлината на факли. Назначават те водочерпец, разнасяш вода на затворниците, докато те копаят. Като водочерпец те допускат да се движиш свободно из цялата мина. Носиш голяма пръстена делва и с дълъг черпак наливаш вода в малките глинени чаши на миньорите, завързани за въжето.
Няколко седмици работиш и спиш в мините. Срокът на твоето наказание вече изтича. През последния ден ти се намираш в сложния лабиринт от тунели, който води към изхода от мината. Изведнъж чуваш тропот на крака и викове, става суматоха. Пазачите бягат, подгонени от затворниците. Един от последните затворници ти показва голяма колона от каменна сол, която подпира тавана на подземната галерия.
— Бягай! — крещи той. — След няколко минути хората на краля ще разрушат тази част от мината.