Бърлогата на драконите: книга-игра

74.

— Винаги съм искал да се кача на балкона — казваш нервно ти.

Заркон размахва жезъла си по посока на балкона и всички един след друг се озовавате на балкона. Балконската врата води към малка квадратна стая с метални стени. На едната стена е окачено огромно кръгло огледало. Под огледалото има няколко малки кръга със стрели в тях.

— Това е много интересно — казва Заркон, като отива към огледалото.

Той минава край едно място на стената от страната на огледалото и то започва да свети изотзад. После върху огледалото се появява жива картина, в която два дракона се бият яростно в небето.

— Това трябва да са онези дракони, които изгоних от бърлогата — казва Заркон. — Сега ги виждаме високо в небето.

— Това не е ли някаква кристална топка — пита Виргана.

— Нещо такова — отвръща Заркон, — но не съвсем. Трудно ми е да ти обясня разликата.

Гнали, Виргана и Заркон се спират да погледат битката на драконите. Оглеждаш се и виждаш малка ниша в един от ъглите. Влизаш веднага да я претърсиш.

— Излизай бързо — надава вик Заркон. — Излизай, преди да…

Опитваш се да излезеш от нишата, ала не си достатъчно бърз. Внезапно вратата се затваря и ти попадаш в клопката. Почти веднага нишата или това, което те е хванало, се издига нагоре с голяма бързина. Твоят стомах сякаш пропада до коленете ти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.