47.
— Мисля, че е по-добре да се срещнем вън — казваш ти. — Изпитвам голямо недоверие към стаите на горния етаж.
— Добре тогава — съгласява се Боук. — Можем да се срещнем след един час в края на уличката. И си отваряй очите на четири за кралските стражи. Те са много опасни.
Боук и неговият приятел излизат през задния вход на странноприемницата.
След около час време плащаш с невъзмутим вид за храната и излизаш през главния вход. Уличката е тъмна. Понякога сребристата луна се появява зад облаците и хвърля призрачна светлина върху града. Ала очите ти са свикнали да виждат в мрака. Някъде далеч в края на уличката виждаш застанали до един стълб Боук и неговия приятел. Тръгваш към тях в тъмнината. Вече си съвсем близо, когато разбираш, че има нещо нередно в тая работа. Ти вече забелязваш, че Боук и неговият приятел не стоят до стълба, а са завързани за него.
— Бягай! — надава вик Боук. — Това е клопка.