22.
Когато висок белобрад мъж, облечен с дълга, грижливо извезана мантия, се появява на поляната, откъм дърветата избухва сърдечен смях. Човекът се подпира на дълъг, инкрустиран жезъл.
— Магьосникът Заркон! — провиква се Боук.
— И тъй, вие дръзвате да влезете в пещерата под планината — казва Заркон. — Ще слезете сами в бърлогата на драконите заради съкровището, бас държа. Не се правете на изненадани. Аз просто чета мислите ви. Нищо особено.
Заркон се засмива отново.
— И ти, Виргана, преоблечена като момче, също — казва Заркон и сочи с жезъла си към Боук. След тези думи шапката на Боук отлита и се открива една глава с хубава руса коса, която след освобождаването пада на раменете на момичето.
— Ти си стар досадник, Заркон — казва Боук. Сега разбираш, че той всъщност е момиче и се казва Виргана. — Стой по-далеч от това. Имаме намерение да открием богатство и да се върнем.
Заркон се мръщи.
— Мери си приказките, момиче. Като нищо ще те превърна в попова лъжичка. Имаш късмет, че ми харесва твоя дух.
После той се обръща към теб.
— А ти, страннико, си тоя, когото очаквах. Твоите напътствия ще бъдат неоценими за мен. Позволете ми да ви представя на един приятел.