62.
— Виргана е права. Тук някъде трябва да има изход — казваш ти.
Тримата претърсвате набързо всяка стая и коридора на лабиринта. Най-сетне Виргана намира в дъното на коридора врата, която води към тунела.
Ти и Заркон тръгвате след нея да огледате мястото. Изведнъж тунелът се изпълва с гъст зелен газ.
— Попаднахме в клопка — крещиш ти и се мъчиш безпомощно да си поемеш дъх. Ала преди да се усетиш, ти вече си объркан и дезориентиран. Газът започва да влияе върху разсъдъка ти. По необясним начин разбираш, че всичко, което виждаш, е илюзия, ала не можеш да спреш нашествието на ужасните видения: хиляди чудовища се струпват около ходилата ти, после бавно плъзват по краката ти. Тръсваш ги, ала те се връщат като безкожия гущер, който пълзи по врата ти. Зъбите им блестят.
Този кошмар ще продължи много дълго.