71.
— Спускането по въжето ми изглежда най-безопасно — казваш ти.
Тръгвате нагоре по пътеката към върха на скалата, която се издига високо над водопада. Ти водиш групата напред и стигаш на върха преди останалите.
От гледката надолу ти се завива свят и ти решаваш да гледаш към върха на планината, докато другите дойдат при теб. Когато поглеждаш нагоре, забелязваш високо в планината някаква кула, а на върха на кулата, колкото и далече да е тя, виждаш някакво лице. В него има нещо особено. Лицето започва да расте в съзнанието ти, докато преставаш да виждаш всичко друго, освен него. Пред теб са две очи… които те подчиняват на волята си.
Олюляваш се назад. Кракът ти се подхлъзва на края на скалата и ти политаш в бездната. С отчаяни усилия Заркон хвърля към теб вълшебното си въже, докато ти падаш. Ала въжето не стига до теб. Падаш в езерото и изчезваш завинаги в дълбоките му води.