29.
Заркон изчезва в другата стая. Ти едва дочуваш разговора му с Мордана. За щастие, Тарлан започва да си тананика. Надяваш се, че той изобщо няма да ги чуе.
— Заркон, какво правиш тук? — изненадва се Мордана.
— Просто минавам оттук — отговаря Заркон. — А ти се съюзяваш с тоя откачен Повелител на драконите.
— Не съвсем — казва Мордана недоволно, — просто го използвам.
— Аха, ти се бориш за драконовия жезъл — казва Заркон.
— Може би.
— Каза ли нещо? — обажда се Тарлан, като се мъчи да надвика шума на падащата вода.
— Говоря си сама — провиква се в отговор Мордана. После казва тихо на Заркон:
— Омитай се по-бързо оттук.
— Добре, Мордана — съгласява се Заркон. — Връщам се през капака на пода. Ще се видим пак някой път.
Изведнъж Тарлан спира да си тананика и спира водата. За миг всичко е спокойно. Тарлан излиза от коритото целият мокър. Той се пресяга, за да си вземе дрехите. За нещастие той те сграбчва за косата.