23.
Рано на другата сутрин пазачите се връщат при теб. Отвеждат те в залата за срещи с краля. Боук и неговият приятел също са тук.
— Какво е обвинението срещу тези тримата — пита кралят.
— Заговор за тайно издирване на съкровище, ваше величество — съобщава единият от пазачите.
— Съкровище! — възкликва кралят. — Какво съкровище?
— Тук има недоразумение — възразява Боук. — Носи се слух, че има съкровище в пещерата, която се намира високо горе в планината. Ние си вървяхме по пътя към замъка, за да съобщим на властите, когато ни арестува вашата гвардия.
— Пещера в планината? — чуди се кралят. — Тук наоколо има само една планина и това е Драконовата планина.
— Ваше величество, ние само… — започваш ти.
— Не трябва да правим нищо — повтарям, нищо, което да раздразни драконите в планината — казва кралят. — Ако го направим, те ще ни връхлетят и пак ще опустошат моето царство. Още не сме се възстановили от последното им нападение.
— Може би ще спрем нашествието на драконите — казваш ти.
— П-ф-ф-ф! — въздиша кралят. — Моят магьосник Заркон се опитва да ги спре от години, но без никакъв успех. А сега, ако всички държите да отидете в планината, изпращането в солните мини ще задоволи вашето любопитство.
— Няма да направите това! — провиква се Боук.
— Защо да не го направя — пита кралят.
— Заради това — казва Боук и сваля шапката си.