57.
Заркон тръсва глава.
— Боя се, че се намираме в основата на тарлановата кула. — Той отваря една врата в другия край на стаята. — Виж ти, тук има стълба!
— Хайде да се качим горе — предлага Виргана. — Може би там има път за излизане от кулата.
— Възможно е — казва Заркон. — Хрумна ми една идея.
Тримата се качвате по стълбата. На върха излизате на площадка с ниски перила. Гледката е невероятна, ала когато поглеждаш от върха на кулата надолу, виждаш, че стените й са от гладък, почти полиран камък.
После някъде в далечината, близо до хоризонта, забелязваш някакви черни петна, които танцуват в небето.
— Видя ли тези петна — пита Виргана. — Това сигурно са драконите.
— Да, те са — казва Заркон — и могат да се върнат всеки момент. Това огромно опожарено място на планината е драконовата дупка.