59.
— Мисля, че мога да придружа Гнали — казваш ти — Щом като е тръгнал да търсил своя народ, той има нужда от помощ.
— На добър час — казва Заркон на двама ви с една от редките си усмивки.
Влизаш след Гнали в нисък тесен тунел, който води към пещерата. Дребничкият Гнали бързо се откъсва напред, а ти срещаш трудности при промъкването през тунела. Изведнъж стигаш до място, където тунелът се разделя на две — наляво и надясно. Не си спомняш да си минавал през това разклонение, но тъй като си вървял с напипване в тъмнината, би могъл лесно да го пропуснел.
Тогава някъде отдалеч по едно от разклоненията до теб достига викът на Гнали. Започваш да пълзиш по посока на гласа. Напрягаш слуха си да чуеш пак вика на Гнали. Чуваш заглушен шум вдясно от теб. Това е Гнали, сега той е много по-далеч, ала ти тръгваш към него.
Скоро излизаш на същото разклонение. Опитваш в другата посока. Нищо не помага. Накъдето и да тръгнеш, всеки път се връщаш на същото разклонение. Ти се въртиш в затворен кръг!
И все така ще се въртиш в затворен кръг безкрайно дълго време.